Connect with us

Рали спорт

Как Solberg срещна Gronholm

Всеки помни добре съдбоносните дни в своя живот. Така и и аз ще помня винаги студената и мъглива декемврийска вечер на 2002-ра, когато благодарение на mIRC-ата Solberg срещна Gronholm.

Има едно време, което ние, родените в края на 80-те и началото на 90-те, ще помним винаги с умиление – началото на новия век. Тогава всичко беше по-лесно, интернет революцията все още не беше навлязла с бясна скорост, а „аналоговите“ забавления продължаваха да заемат по-голяма част от ежедневието на тогавашните тийнейджъри.

За мен, периодът между 1999 и 2002-ра година бе изпълнен с много приключения и значими събития: за първи път посетих рали на живо (което се оказа ключово за всичко, с което щях да се занимавам в бъдеще), смених училището след 7-ми клас, проклинах решението да преместят рали „Албена“ в края на 2001-ва, но някои от най-значимите неща предстояха за 2002-ра.

Тогава все още нямах компютър у нас и се налагаше да посещавам компютърните зали, които бяха изключително популярни през тези години, за да следя какво се случва с ралитата, да поиграя на Colin McRae Rally или да убия малко време в популярната по това време чат платформа mIRC, която бе основен двигател за„социални контакти“ на младежтта по това време. Ясно си спомням сутринта на 26-ти май, когато бе последния ден на новото рали „България“ и нетърпението, с което отивах към компютърната зала на пазарчето на квартал „Чайка“, за да гледам времената на Митко Илиев – тогава нямаше резултати „на живо“ и трябваше да се чака да се ъплоудне листа с времената, за да разбереш какво се случва по отсечките.

В началото на есента на 2002-ра се случи друго важно събитие в моя живот – нанесохме се в апартамента, за който родителите ми бяха вложили толкова много усилия и средства, и така се наложи да напусна любимия квартал „Чайка“ и да се преместя в непознатата атмосфера на центъра на Варна.

Общо взето се оказа, че забавленията намаляха драстично, защото приятелите останаха в стария квартал, а в новия не познавах никого. Положително бе, че относително близо до вкъщи живееше мой съученик и с него често губехме времето след последния учебен час и прибирането вкъщи.

Все още нямах компютър, а популярността на mIRC-ата ставаше все по-голяма и логично това бе територия за флиртове и запознанства за тийнейджърите по това време. Надали има тийнейджър от 80-те и 90-те, който да не знае какво означават „ASL PLS“ и доста други стандартни за този чат съобщения.

Та напълно нормално в една есенно-зимна вечер, моят съученик Антон Гудев (който споменах по-горе) реши да ме извика да отидем в една от популярните компюрни зали до тях – DOOM, която се намираше в подземията на операта. Не бях кой знае колко въодушевен за това, тъй като вече се беше стъмнило и бе започнало да прехвърча сняг, но приех.

За Гудев нещата бяха ясни – няколко часа в ровене из mIRC-та (задължително в канал #varna) с цел набелязване на нови гаджета. На мен не ми се рискуваше с такива „неопределени“ дейности (тогава нямаше как да се запознаеш с външността на ухажвания обект освен ако не се видите на живо), затова аз си се занимавах с моите неща – ровене в сайтовете за ралита и преследване на топ времена по отсечките на Colin McRae Rally, но пък „мятах по едно око“ и на #varna.

През 2002-ра година едни от основните ми любимци в света на рали спорта бяха Петер Солберг и Маркус Грьонхолм. Солберг бе „лудата глава“ в шампионата по това време, та не бе случайно, че никът ми в чата, сайтове и къде ли не другаде бе именно „Solberg“.

И така, докато уплътнявах времето между отсечките на Colin-a, се загледах в списъка с потребителите в канала.

Съвсем случайно погледът ми се спря върху потребител с ник „Gronholm“.

– Охо, тук в чата има поне още един толкова болен като мен по ралитата, че да ползва ник на рали пилот: нека да му пиша – помислих си аз.

Не съм сигурен какво бе първото нещо, което на писах на Gronholm, но мисля, че беше нещо от рода: „Gronholm е много добър!“. Последва отговор: „I Solberg ne luje”. И така от дума на дума стана ясно, че моят събеседник се оказа също толкова „запален“ по спорта както и аз. Не след дълго стана ясно, че се казва Тодор, а първото нещо, което ме пита след формалното запознаване бе дали имам касети с ралита. Казах му, че нямам, тъй като нямам и видео, а той ми сподели, че записва почти всичко на тема рали, което се излъчва по телевизията: българските или Евроспорт, и има страшно много касети.

От дума на дума стана ясно, че е ходил на кръгове от WRC и познава ДИМИТЪР ИЛИЕВ.

По това време Митко бе мой голям любимец и това не бе случайно – състезаваше се в Световният рали шампионат в група N, беше спечелил подиум в Корсика, вървеше супер в Кипър и общо взето си беше новата звезда на българския рали спорт.

Когато разбрах, че новият ми приятел от чата познава Митко и е ходил на школа за рали каране при него, изтръпнах. Не веднъж съм се чудил как мога да се срещна Димитър Илиев и да му взема автограф, а изведнъж тази задача стана с една идея по-лесна, благодарение на варненския Gronholm.

И докато още не можех да повярвам на късмета, който реши да насочи погледа ми към потребителите с буква G в канала (все пак в #varna имаше по 5000 и повече участници), Тодор каза, че трябва да става от компютъра, тъй като баща му има имен ден и трябва да ходи в другата стая. За моя радост ми остави телефон и каза да му звънна, когато се прибера, за да се уговорим да се видим, понеже има много снимки от Кипър и Финландия – ралитата, които бе посетил.

Аз още не вярвах какво се случва и изръчках Гудев да тръгваме, защото нещата ставаха сериозни. По пътя към тях му казах – „Човек, ако успея да се запозная с Митко Илиев покрай тая работа, имаш една бутилка уиски от мен“.

Нито той, нито аз предполагах, че освен с Митко щях да се запозная с куп други интересни хора от света на ралитата. Нито, че потребителят с ник „Gronholm“ щеше да се превърне в най-добрият ми приятел и че заради него ще посетя кръгове от WRC, ще срещна Ари Ватанен, ще имам мечти свързани с ралитата и че животът ми ще се носочи към скоростните отсечки, рали автомобилите, организирането на състезания и всичко останало, което сега движи ежедневието ми.

Докато бързах към вкъщи, за да набера телефонния номер, който ми беше написал Gronholm, нямах никаква идея как ще се промени всичко в моя живот. От протяжното и леко флегматично „Алоооо“, което чух в слушалката на 5-ти декември 2002-ра година до сълзите в коридорът на спешното отделение на болницата в Сливен на 28 юни 2015 година.

Всеки помни добре съдбоносните дни в своя живот. Така и и аз ще помня винаги студената и мъглива декемврийска вечер на 2002-ра, когато благодарение на mIRC-ата Solberg срещна Gronholm.

Newsletter Signup

Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Newsletter Signup

Copyright © 2019 RacingFactory.

Connect
Newsletter Signup