Connect with us

Рали спорт

Последният …

Благодаря на всички, които ме подкрепяха в това, което правя, но моя финал в българския автомобилен спорт дойде. Казвали са ми, че никога не трябва да се използва думата „никога“. Може би някога пак няма да издържа и ще хвана да правя нещо, но за момента – basta!

На 24 юни 2019 година, няколко дни преди старта на 39-то Монбат Рали Сливен и в разгара на неговата подготовка, публикувах снимка на своя пропуск на директор на пресцентъра на състезанието. Длъжност, която ми беше предложена през 2017-та година и която вършех с пълно отдаване и невероятно удоволствие, независимо от всички трудности – досега. Никога не съм се възприемал като журналист, защото нито имам такова образование, нито смятам, че съм такъв. Приех поканата на Атанас Чанев, защото исках да пробвам дали идеите, които имах още от рали „Варна“ могат да се реализират в състезание с такъв мащаб. Дали след три години работа съм успял, не знам …

Но да се върнем към снимката – освен изображението имаше и текст – „Последният …“. Много хора не разбраха какво имам предвид. Вероятно си мислиха, че е поредната хвалба изтипосана във фейса, но нещата бяха доста по-тежки – поне за мен. За себе си вече бях наясно, че няма как да правя с удоволствие това, което правих досега – да отразявам случващото се в рали шампионата и да помагам за развитието на рали „Сливен“. Защо ли? Защото назначената от Министарството на спорта Автомобилна Федерация на България вече беше започнала да трови родния спорт.

Бях го разбрал, защото от няколко месеца правеха неистови опити да провалят 39-то Монбат Рали Сливен – пишеха писма до различни институции, заплашваха, врънкаха, лицемерстваха, лъгаха – само и само да се домогнат до ралито. Защото на всички е ясно, че по-добро рали в България от сливенското няма, а то е такова, защото поради една или друга причина дежурните „дейци“ на спорта не можеха да се домогнат до него. Беше се стигнало дори до там, че Съюза на българските автомобилисти беше подал молба в патентното ведомство за запазване на името „Рали Сливен“, без абсолютно никакво право и без да имат и най-малко касателство към организацията на състезанието. Защо го правеха ли? Ами защото е хубаво да се краде от рали „България“, но е много по-хубаво да се краде и от рали „България“, и от рали „Сливен“ – двете международни ралита, които могат да получават държавно финансиране. Защото за „дейците“ на АФБ друга идея няма – организация събрала целия боклук, който бе гонен през годините от БФАС.

Ралито премина както винаги – почти перфектно. Имаше дребни грешки, имаше недомислени неща, но когато работиш в обстановка на постоянно напрежение, няма как всичко да се случи супер. Но оценката на чуждестранните пилоти, на Дан Гъртофан, който е и в управата на румънския спорт, че ралито е страхотно и дори би го препоръчал за кръг от румънския шампионат, подтиснаха емоциите.

Казах си – Владо, стягай се, няма отказване. Ще се бориш нещата да се случат. С принципност и без емоции, ще трябва да се работи и с тези.

И се борих – изхарчих сума ти пари за техника, продължавах да си ползвам отпуската, за да правя репортажи, защото родните състезатели заслужават поне малко внимание – било и аматьорско. Правихме планове за рали в Бургас, поредното перспективно нещо, което беше съсипано от Камен Михайлов и Калоян Станчев и заменено от пародията – рали спринт „Бургас“. А отсечки там – колкото искаш, само че те няма как сами да се намерят, когато основната ти цел е да се срещнаш с кметове и да унищожаваш всеки, който не ти е удобен.

И така влязохме в новата година – с надежда, че въпреки всички различия никой няма да си позволи да се гаври точно с рали „Сливен“.

Да, ама не. Няма да влизам в подробности какво се случи през тези месеци – заплахите, писмата до министерства, опитите за задкулисни срещи и договорки с общината в Сливен. Не им се получи така – беше им казано, че ралито си има организатор и точка.

И така до днес, когато беше платена и безумната такса от 3 000 лева за разглеждане на три листа документи.

Веднага бе разпратено поредното писмо до спортните сайтове, че рали „Сливен“ няма да има, защото преговорите с организаторите не довели до резултат. Няма как нещо да доведе до резултат, когато изначално не искаш да се случи. Когато искаш да затриеш нещо, за да можеш да го усвоиш по-късно – правиш всичко възможно.

И така приятели – рали „Сливен“ тази година няма да има. Няма да има, защото АФБ реши така. Няма да има нов сервизен парк, няма да има нов истински „супер-специален“ етап, няма да има 33-километров етап на фарове, няма да има юбилейно издание на най-хубавото българско рали.

Ще чуете, че се дължат пари – да има някаква малка част, която се дължи и която щеше да се заплати, веднага след получаване на средствата по рекламните договири за тази година. Но когато говорим за принципност, нека не забравяме многозначителната снимка от преди няколко дни, когато Станчев, Михайлов и едно от най-големите бедствия в родния спорт Валя Пантелеева се мъдриха на заседание в централата на АФБ. Защото, когато трябва да говорим за задължения, тази госпожа не си беше плащала таксата към FIA дълги години, но сега се кипри в ръководството на спорта.

Всичко, което написах до тук няма за цел да защитава Атанас Чанев и Живко Минчев. Всеки си е допуснал грешките, за да се стигне до тук.

Просто в мен има много емоции, но не и сили да се боря срещу пасмината от АФБ.

Никога не съм бил в този спорт за пари или слава. Не се отказах, когато си отиде най-добрият ми приятел, но вече нямам сили.

Дадох всичко от себе си, но повече не мога!

Благодаря на всички, които ме подкрепяха в това, което правя, но моя финал в българския автомобилен спорт дойде.

Казвали са ми, че никога не трябва да се използва думата „никога“. Може би някога пак няма да издържа и ще хвана да правя нещо, но за момента – „Последният“ ще отиде на стената и повече скоро няма да има!

 

Newsletter Signup

Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Newsletter Signup

Copyright © 2019 RacingFactory.

Connect
Newsletter Signup