Connect with us

Рали спорт

Да срещнеш герой

За мен, Илия Чубриков ще остане като един изключителен човек и разказвач. Аристократ, който вече трудно можем да срещнем в модерната ни реалност. Като човекът с елегантния костюм, който се усмихна на малкото момче стоящо на стълбите пред него в горещия летен ден във Варна!

В няколко свои публикации съм споменавал, че 23-ти май 1999 ще остане в моето съзнание завинаги. Емоциите, изпитани в онзи горещ неделен следобед, недалеч от Виница, дадоха старт на едно приключение, което ме срещна с много големи личности и със сигурност ще бележи моя съзнанетелен живот. След първото ми посещение на рали „Албена“, манията по ралитата стана изключителна – гледах всичко по телевизията, което е свързано с новата ми страст. Започнах да си купувам вестник „Авто Труд“, който бе водещ източник на информация за българските състезания и всичко, което се случваше във Формула 1 и международните ралита. Станеше ли сряда, измолвах майка ми за левче и се нареждах пред будката за вестници на спирката, за да си купя новия брой.

Не мога да си спомня точно кога, но в спортната секция на вестника започнаха да се появяват откъси от предстоящата книга на Илия Чубриков – „От Бичкинята до Монте Карло“. С оглед нарастващата мания по ралитата от моя страна, бях научил кой е Илия Чубриков, но нямах представа колко голямо е неговото място в историята на родния автомобилизъм. Още с първите изречения от първият кратък откъс поместен на страниците на „Авто Труд“ бях пленен – първо от историите, които Чубриков разказваше, но и от начина по който ги предаваше. Нямах търпение да дойде следващата сряда и поредната порция приключения разказани от Илия Чубриков. Бях сигурен в едно – излезеше ли книгата му, аз щях да съм първия, който да си я купи.

Нямам идея за датата, но беше поредният горещ летен ден от лятната ваканция. Когато си в тийнейджърството и си избутал до нея, в един момент всички дни се сливат и представата за датите започва да избледнява. В тези прекрасни времена живеех в бл.21 в квартал Чайка – един от най-хубавите жилищни райони във Варна, който е разположен между „магистралата за Златните“ и бул. „Левски“, на ръба на Морската градина и плажа. Моят блок бе втория от общо четири, които изглеждат по идентичен начин и бяха дом на много хлапета като мен. Логично в приятелската ни група имаше представители от всеки един блок.

Та, в този пореден горещ летен ден, заедно с малка част от моите приятели „висяхме“ пред блок 23 и се чудихме какво ще правим в следващите часове до познатото „Владоооо, прибирай се!“. Бяхме седнали на стълбите пред вход „А“, когато чух зад гърба си: „Извинете момчета, може ли да се отместите малко, за да може да минем с госпожата“. Обърнах се и първоначално бях заслепен от светлината на слънцето, но когато погледът ми се избистри, видях човек в костюм – не много висок, с бяла къдрава коса, който ме гледаше усмихнат. За момент си поех въздух и се отместих леко, но бях като препариран. Човекът и съпругата му отминаха. След миг поех въздух отново, излизайки от вцепенението, което ме бе обхванало и казах :“Братлета, това беше Илия Чубриков!“. Приятелите ми също се интересуваха от състезания чат-пат и знаеха кой е Чубриков, но бяха скептични към моето откритие: „Да бе да, какво ще прави Чубриков тук. Той нали живее в София“. Въпреки реакцията им бях абсолютно сигурен, че това е той.

Мина време. Съдбата ме срещна с Тодор, започнаха приключенията със състезанията, отидох да уча в София и спомените за случката от онзи горещ дет избледняха.

В годините на студенството, интересът към списанията за автомобилен спорт си бе все така висок. Започнах да си купувам редовно най-новото на пазара – F1 Racing. Видях, че отделят място и за родния спорт. И тъй като правех всякакви опити да популяризирам участията на Тодор се свързах с тях. Повод имаше – в България идваше автомобил от най-ново поколение – Renault Clio R3, колата с която щяхме да се състезаваме през сезон 2007. За моя радост, Катя Михайлова и Джордже Пецу, които се занимаваха с издаването на списанието в България, бяха изключително отзивчиви и поместиха материал за Тошко и отбора. А така – станахме и добри приятели.

След успехите от 2008-ма в България, напълно логично бе Тодор да се пробва срещу международната конкуреция. Така пред нас стоеше предизвикателството – Европейски рали шампионат. Аз се опитвах по всякакъв начин да помагам за по-добрата му разпонаваемост, защото всички виждахме, че той може много, но икономическата криза вече бе стиснала здраво бизнеса на семейството му и средствата бяха крайно ограничени.

Говорих отново с Катя и Джордже и решихме да направим материал за предстоящата кампания. Катето винаги имаше свежи идеи как да се направи материалът така, че да се разчупи традиционната рамка и предложи да срещнем Тодор с Илия Чубриков – за Тошко предстоеше да кара в шампионат в чужбина за първи път, а Чубриков имаше многобройни успешни участия по трасетата на Европа. Тодор пилотираше Рено, а едни от най-големите успехи на Бачо Илия са били именно с автомобили на френската марка. Мястото – спортен бар в София, в който имаше вградено купе на Ланчия Делта Интеграле.

Бях на върха на щастието, че ще имам възможност да се видя с Илия Чубриков. До момента, в който не разбрах, че по време на интервюто трябва бъда в университета за подпис, без който нямаше да мога да отида на изпит. Заведох Тодор до въпросното заведение и бях решил, че ще чакам до последния възможен момент, за да видя Чубриков. Като човек от старата генерация, той бе точен до минутата. Поздравих го, но времето ме притискаше и отпраших към университета с надеждата, че нещата там ще приключат бързо, за да хвана интервюто към края. Уви, закъснях и Чубриков бе тръгнал.

Около тази случка се бях замислил за неговата книга – беше минало доста време, а от нея нямаше и следа.

Покрай постоянните битки за намиране на средства, заедно с Тодор, пътувахме често до София, за да търсим подкрепа. При едно от тези пътувания му бях споделил за книгата на Бачо Илия. Той предложи да му звъннем и ако остане време и той е свободен, да се видим с него в София. За щастие нещата се наредиха и успяхме да си уредим среща.

Речено – сторено, с Тодор бяхме на мястото. Илия Чубриков бе точен. Облечен стилно – истински аристократ. Заговорихме се за книгата, защо се бави. Той обясни, че има някакви организационни неясноти. Започнаха и разговорите за това, което предстоеше пред Тодор. После Бачо Илия разказваше истории от неговата кариера и се чувствах все едно времето бе спряло. Не знам от къде, но в главата ми изникна споменът за онзи горещ летен ден във Варна и попитах – „Бачо Илия, ти имаш ли нещо общо с Варна?“. Той се усмихна и каза – „Да, имам апартамент там. Във високите блокове до Морската градина, как беше квартала – май Чайка“ …

Последните пет години са едни от най-трудните в живота ми до сега – загубих баща си, загубих най-добрият си приятел, още един скъп другар си отиде в нелеп инцидент на връщане от рали „Сибиу“, останах без работа. Не крия, че съм емоционален човек и всички тези моменти ми се отразиха тежко.

Миналата неделя, докато си стоях пред лаптопа и си чатих с рали другарите, Ангел Башкехайов изпрати скрийншот на статус във Фейсбук, че Илия Чубриков е починал. Бях шокиран, надявах се да е поредната грешно пусната партенка. Звъннах телефон – уви, оказа се вярно.

Не бях толкова близък с Бачо Илия. Но всеки един миг в неговата компания ме караше да го чувствам супер близък. С разказите си и начинът по който ги представяше, умееше да те направи съпричастен,  да бъдеш част от приключенията.

За последно го видях на старта на рали „България“ през 2019 година. Интервюирах го. Отново почуствах онази близост и удоволствие да бъдеш покрай него.

В последната седмица се чувствам странно -в душата ми има празнина, все едно съм загубил човек от семейството ми.

Благодаря на съдбата, че успя да ме срещне няколко пъти с този велик човек и състезател.

Освен с всички успехи на трасетата у нас и в Европа, за мен Илия Чубриков ще остане като един изключителен човек и разказвач. Аристократ, който вече трудно можем да срещнем в модерната ни реалност. Като човекът с елегантния костюм, който се усмихна на малкото момче стоящо на стълбите пред него в горещия летен ден във Варна!

Newsletter Signup

Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Newsletter Signup

Copyright © 2019 RacingFactory.

Connect
Newsletter Signup