Connect with us

Рали спорт

Игра на оценки

„Играта на оценки“ и коментарите за нея предстоят. Едната страна ще напада другата – едните ще са „палачори“, другите – „крадци“. А истината е една – ако тези оценки имаха някаква тежест, то рали „България“ щеше да е аут от всякакви европейски шампионати.

Днес сутринта в специализирания сайт за моторспорт снимки и новини Lap.bg излязоха оценките на наблюдателите за последните две издания на рали „България“. По принцип е много трудно човек да достигне до докладите на изпратените от FIA хора, известни като „наблюдатели“, които оценяват достойнствата и недостатъците на едно рали. Оценките се изпращат до организатора, за да може той да вземе мерки за следващата година, а малко са организаторите в Европа и по цял свят, които ще споделят негативните неща за своите състезания.

В ерата на „стария“ Европейски рали шампионат, тези оценки бяха ключови за получаването на по-висок коефициент, който гарантира и появата на повече класни пилоти и ще генерира интерес към самото състезание от страна на медии и спонсори.

В днешно време оценките на наблюдателите на FIA имат по-скоро символичен характер, защото реално не водят до нищо. На FIA отдавна ѝ е през „фиа-та“ за състезанията от Европейското рали трофи, където са позиционирани родните ралита. От друга страна, като наблюдатели са изпращани хора, които получават щедри хонорари и за които (в повечето случаи) е по-важно как ще бъдат настанени, в каква приятна компания ще се движат и колко добра ще бъде софрата вечер. Разбира се, не трябва да се смята, че всички специалисти, изпращани от FIA, са такива. С удоволствие работих с изпратения да оценява Монбат Рали Сливен 2018 Джо Коркоран, който беше стриктен и справедлив наблюдател, от чиито оценки човек наистина може да извлече поуки.

Но да се върнем към последните две издания на рали „България“ и неговите оценки… Дискусиите за двете състезания бяха изключително горещи и това е нормално – поне на хартия състезанието е най-престижното българско рали. За него се харчат стабилни суми – било то от министерството на спорта, от общините или от самата федерация.

През 2018 година състезанието стигна своето дъно – нито един чужд екипаж и на практика бе извадено от календара на Балканския рали трофей заради абсурдно закъснелите документи, които БФАС трябваше да изпрати за одобрение в Париж. Разбира се, ако питате директора на състезанието и член на УС на БФАС – Александър Ковачев, такова нещо няма – „състезанието си е било част от трофея, но поради саботажите на СБА, заради които документите били задържани и не били пратени навреме, просто няма да се раздават точки.“

Тъй като ми беше предложено да участвам в организацията на ралито, внасяйки концепция за разнообразяване на маршрута, мога уверено да кажа, че проблемът не беше в СБА! Многократното отлагане на вземането на решение за точния часови график, безумното губене на време в обсъждане на предложенията на всякакви хора, смятащи себе си за фактор в родния спорт, и видимото подценяване от страна на Ковачев на процеса по организацията на рали състезание, доведе до най-ниската точка в историята на проявата.

Някак си наблюдаващият на FIA Педро Мелвил е успял да „не забележи“ всички абсурди, съпътстващи състезанието – от липсващата линейка на супер-специалния етап, през използването на едно и също трасе в двете посоки в един ден, липсата на всякаква сигурност за публиката и много други. Мелвил не е спестил обаче унизителния факт, че планът за сигурност и пътната книга не отговарят на никакви стандарти, но пък щедро е похвалил директора за неговите умения.

Ситуацията с разделението в спорта през 2019 година докара нов екип (приказките за новия бардак си го знаем), който да направи юбилейното рали „България“. Но се оказа, че фантазията на организаторите от АФБ стига само до там да добавят отсечките на рали „Стари столици“ към  традиционните „Бялата вода“ и „Виница“.

Докладът на наблюдаващия от FIA Габи Крейкер започва абсурдно – „Нов екип организира състезанието и все още има вътрешни проблеми със стари персонажи, които са били в управлението на спорта в България преди“. Не се съмнявайте, че за това изречение, вмъкнато в доклада, са дадени много екстри за оценяващия. Ако организаторът не може да направи качествено състезание, за това си е виновен само той и никой друг. Да не забравяме, че рали „България“ е най-желаното за организиране състезание – хубави бюджети, отразяване от национални медии и т.н., и много хора се натискат да го направят въпреки „пречещите“.

Ако човек се зачете надолу в доклада за 50-тото издание, ще му стане ясно защо е вкарано първото изречение, споменато по-горе, – именно поради причината, че по-голямата част от компонентите, по които се оценява едно състезание, са под стандартите на FIA.

Единственото достойнство на рали „България“ 2019 бе епичната битка между Димитър Илиев и Мирослав Ангелов, силното участие на Дан Гъртофан и раздаването на останалите екипажи. Между другото, същото се отнася и за изданието от сезон 2018 – новосформираният тогава екипаж между Митко и Крум Дончев донесе някакъв живец в 49-тото рали „България“, а титаничната битка за третото място между Тихомир Стратиев и Христо Атанасов бе атракцията на ралито.

„Игрите на оценки“ и коментарите за тях предстоят. Едната страна ще напада другата – едните ще са „палачори“, другите – „крадци“. А истината е една – ако тези оценки имаха някаква тежест, то рали „България“ щеше да е аут от всякакви европейски шампионати за 2019-та година (дори и от най-посредствените), а 50-то юбилейно издание щеше да затръшне вратата на Европа за десетилетия напред. Мракът над българския автомобилизъм става все по-непрогледен, а светлина идва само от редиците на неуморните екипажи и отбори, които за своя сметка защитават честта на спорта. Но докога?

Newsletter Signup

Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Newsletter Signup

Copyright © 2019 RacingFactory.

Connect
Newsletter Signup